САМА НА ПОЧИВКА

   Години наред организизрам лятната си почивка сама, но освен че правя сама организацията /което не е голяма работа/, я консумирам абсолютно сама. Разбира се случва се от време на време да отделя част от нея и за някоя приятелка, но престоят ми от поне 10 дни в осамотение е абсолютно задължителен. Често когато споделям това с познати или приятели, те недоумяват какво удоволствие бих могла да изпитам и как изобщо е възможно да не се докарам до депресия, летувайки сама. Истината е, че така се чувствам най-добре, така времето за релакс е абсолютно усвоено. Ако човек се наслаждава на моментите, които прекарва сам с ума си и книгите, тогава този избор е най-добрият. Така единствено успявам да отделя време само за себе си, макар и само по десетина-петнадесет дни в годината, аз се чувствам, че съм с най-искренния си другар - АЗ.

   Днес пристигнах на заветното място, един хотел на брега на морето, който посещавам всяка година. Бих казала, че доста се потрудих до като открия подходящото за този род почивка място, но успях в крайна сметка и сега не пропускам. Тук открих идеалната комбинация от приказна гледка към морето, прекрасно обслужване /мениджърът вече ме познава и сигурно от догодина ше резервира и без да му се обаждам/, всичко необходимо е наоколо, апартаментите са страхотни и разполага с красива градина, сградата и обзавеждането са в средиземноморски стил и допълват необходимостта на ума ми от отпускане. Много е важно обстановката да предполага към уединение и тук е точно така. Разбира се руските туристи не са пропуснали мястото, но тук сякаш не се отпускат до толкова, че да вдигат денонощно шум. Спокойно е и уютно. Вечер ресторанта работи до 22.00 ч. и след това настъпва пълна тишина.
   Сега съм се разположила на терасата с изглед към морето и Несебър, небето вече е мастилено синьо и скоро ще изгреят звездите. На отсрещния балкон мисля, че се подготвя романтична вечеря, защото целият е огрян от свещи, по-надолу две възрастни рускини пият чай, а под тях едно момиче чете книга. Чувам вълните и усещам морския бриз не само в косите си, защото усещам хлад. Потракват прибори, което ми напомня, че трябва да си направя вечеря...След това ше пиша, може би ще почета книга и блаженно ще заспя в огромното легло. Утре цял ден ще се излежавам на басейна и ще планирам идната година. Толкова неща трябва да организирам след отпуската си, че ми се свива душата от мисълта. Бих искала да спра времето и да остана тук, на този балкон за винаги....Сама съм, но това е най-приятното изживяване за мен в момента!

СЛАБИ МОМЕНТИ

   Прекарвайки ежедневието си като "свободен електрон", но с излишно количество разум, осъзнавам че прекалявам с анализите и размишленията, те пък от своя страна ме докарват до състояние на непрестанно изясняване на вече изяснени ситуации, безкрайно търсене на отговори, там където вече отдавна са получени, отварям отново и отново стари проблемни ситуации, разбивам ги на малки парченца и пак ги сглобявам, оглеждам детайлите, разплитам и заплитам отново и отново разговорите и действията и най-на края се уморявам от тази главоблъсканица и се отчайвам за сетен път. От тази безсмислена дейност, в края на краищата изход почти никога не намирам и освен да открия нови проблеми за себе си и да се депресирам, друго не постигам.Сигурно ви звучи познато. Аз това го правя непрекъснато и от отдавна търся лек на този проблем, който вече започва да ми запричличва на начална фаза на ОКР, но освен да разчитам на бъдещите технологи, които да измислят някакво космическо средство за самопомощ, не се сещам за друг изход.
   То е ясно, за да се самоизолира човек е необходима причина, то това да вървиш срещу природата не е естествено. Понякога се чудя и не само се чудя, но и до отговори съм стигнала, посредством дълбоки размисли, че причината да изпитвам негативни мисли в съзнанието си, граничещи с отчаяние, не е само липсата на качествено допълнение на личността ми, а по-скоро некачествените спомени от отношенията, които са вече останали в историята. 
   В повечето случаи оставаме сами, защото сме изпитали достатъчно разочарование и не желаем да си го причиняваме отново, доста често дори смятам, че жената, която е взела решение да остане необвързана носи в себе си нещо героично, тъй като е имала смелостта да вземе решение да прекрати категорично неудовлетворяваща връзка. Някъде, някога, някой беше казал: "По-добре ужасен край, от колкото ужас без край", все пак колкото и да е болезнено да преглътнеш разочарованието и провала, все пак си даваш почивка на душата и възможноста да се отърсиш от болката, която си позволил да изживееш. В началото винаги е трудно, направо изглежда непреодолимо, но важното е, че крачката е направена.

    За една жена е изключително трудно да преодолее раздялата, независимо коя от двете страни е взела решение за това. Пътя на оздравяването е труден и дълъг, струва ти се, че ще трае вечно, а след като успееш да се справиш с този период от живота си и изтърпиш всеки един етап стоически, в последствие дори ти се  струва трудно да си спомниш конкретните моменти на болка и се гордееш с взетото решение. Това състояние е фаза, през която всяка от нас е минавала поне веднъж в живота си, аз лично не познавам момиче или жена, независимо от възрастта, която да не е страдала от тази болест. Освен това знам особено добре, колко важно в такива моменти е да намериш отговори на въпросите, които се блъскат в главата ти, колко е важно да откриеш място или някой, който да има същите симптоми или да знае идеално твоите и да те поведе по пътя на съзряването. Изключително ценно е да усетиш, че те разбират и вникват без да те съдят в ситуацията, в която се намираш, показват ти, че не си сама в този труден момент и те убедят че изход има, винаги има. Прекрасно е, ако намериш помощ от някъде или някого, който да ти покаже как да се справиш, от къде да минеш, от какво да се пазиш и как да постигнеш победа над емоциите си. А ако има начин да получиш подкрепа и все пак да останеш анонимна, без да се налага да изливаш чувствата си пред конкретна личност, понякога е най-добрият вариант.

  Аз не бих могла да демонстрирам такова самочувствие и да убедя себе си или някого, че знам точния път, че мога да кажа рецептата или да издам алгоритъма, но имам опита от себе си, книгите и наблюденията върху другите и съм успявала да излизам от това положение не еднократно. Бих искала да споделя с вас това, което смятам, че би било полезно и ако не помогне, то със сигурност не би навредило. Ето защо ще открия страница, специално по този въпрос и ще споделя с вас, всичко което ми е станало известно.

С любов P.Yaneva

САМА или САМОТНА-Въведение в "самоанализата"

     Дилемата на нашето съвремие - дали е нормално жената след 30г. да бъде неомъжена? Дали да се съобразяваме с общественото мнение, което вече и без това не е онова, което го помнят нашите родители, или да се съобразим със себе си и фактите, които са причина за статуса ни в момента - на неомъжени?
     Все повече жени избират или се оказват в положението на необвързани на възраст, която по неясни причини се предполага, че би трябвало да са създали семейство и дори да чакат абитуриенти. Това, че приятелки, бивши съученички или състудентки, роднини и т.н. са "свили" що годе някакво "гнездо" и са сложили маската на "щастливо омъжени", не би трябвало да бъде причина, която да ни кара да се чувстваме низвергнати, забравени и изостанали по пътя на еволюцията.
     Какво значи да си необвързан, това все още ли е основание да бъде една жена сочена с пръст, съжалявана и одумвана или представлява предимство, нова съвременна линия на живот, модерен избор, свобода и възможност за себереализация?

Това е темата на моя блог, това е и темата която засяга хиляди жени и самата мен в това число, това е основа, върху която разсъждавам вече повече от четири години /от както навърших тридесетте/ и бих искала да я споделя със всеки, който се чувства засегнат по този въпрос.

Забавлявайте се! Това е предимството ни все пак! :))