САМА НА ПОЧИВКА

   Години наред организизрам лятната си почивка сама, но освен че правя сама организацията /което не е голяма работа/, я консумирам абсолютно сама. Разбира се случва се от време на време да отделя част от нея и за някоя приятелка, но престоят ми от поне 10 дни в осамотение е абсолютно задължителен. Често когато споделям това с познати или приятели, те недоумяват какво удоволствие бих могла да изпитам и как изобщо е възможно да не се докарам до депресия, летувайки сама. Истината е, че така се чувствам най-добре, така времето за релакс е абсолютно усвоено. Ако човек се наслаждава на моментите, които прекарва сам с ума си и книгите, тогава този избор е най-добрият. Така единствено успявам да отделя време само за себе си, макар и само по десетина-петнадесет дни в годината, аз се чувствам, че съм с най-искренния си другар - АЗ.

   Днес пристигнах на заветното място, един хотел на брега на морето, който посещавам всяка година. Бих казала, че доста се потрудих до като открия подходящото за този род почивка място, но успях в крайна сметка и сега не пропускам. Тук открих идеалната комбинация от приказна гледка към морето, прекрасно обслужване /мениджърът вече ме познава и сигурно от догодина ше резервира и без да му се обаждам/, всичко необходимо е наоколо, апартаментите са страхотни и разполага с красива градина, сградата и обзавеждането са в средиземноморски стил и допълват необходимостта на ума ми от отпускане. Много е важно обстановката да предполага към уединение и тук е точно така. Разбира се руските туристи не са пропуснали мястото, но тук сякаш не се отпускат до толкова, че да вдигат денонощно шум. Спокойно е и уютно. Вечер ресторанта работи до 22.00 ч. и след това настъпва пълна тишина.
   Сега съм се разположила на терасата с изглед към морето и Несебър, небето вече е мастилено синьо и скоро ще изгреят звездите. На отсрещния балкон мисля, че се подготвя романтична вечеря, защото целият е огрян от свещи, по-надолу две възрастни рускини пият чай, а под тях едно момиче чете книга. Чувам вълните и усещам морския бриз не само в косите си, защото усещам хлад. Потракват прибори, което ми напомня, че трябва да си направя вечеря...След това ше пиша, може би ще почета книга и блаженно ще заспя в огромното легло. Утре цял ден ще се излежавам на басейна и ще планирам идната година. Толкова неща трябва да организирам след отпуската си, че ми се свива душата от мисълта. Бих искала да спра времето и да остана тук, на този балкон за винаги....Сама съм, но това е най-приятното изживяване за мен в момента!