СЛАБИ МОМЕНТИ

   Прекарвайки ежедневието си като "свободен електрон", но с излишно количество разум, осъзнавам че прекалявам с анализите и размишленията, те пък от своя страна ме докарват до състояние на непрестанно изясняване на вече изяснени ситуации, безкрайно търсене на отговори, там където вече отдавна са получени, отварям отново и отново стари проблемни ситуации, разбивам ги на малки парченца и пак ги сглобявам, оглеждам детайлите, разплитам и заплитам отново и отново разговорите и действията и най-на края се уморявам от тази главоблъсканица и се отчайвам за сетен път. От тази безсмислена дейност, в края на краищата изход почти никога не намирам и освен да открия нови проблеми за себе си и да се депресирам, друго не постигам.Сигурно ви звучи познато. Аз това го правя непрекъснато и от отдавна търся лек на този проблем, който вече започва да ми запричличва на начална фаза на ОКР, но освен да разчитам на бъдещите технологи, които да измислят някакво космическо средство за самопомощ, не се сещам за друг изход.
   То е ясно, за да се самоизолира човек е необходима причина, то това да вървиш срещу природата не е естествено. Понякога се чудя и не само се чудя, но и до отговори съм стигнала, посредством дълбоки размисли, че причината да изпитвам негативни мисли в съзнанието си, граничещи с отчаяние, не е само липсата на качествено допълнение на личността ми, а по-скоро некачествените спомени от отношенията, които са вече останали в историята. 
   В повечето случаи оставаме сами, защото сме изпитали достатъчно разочарование и не желаем да си го причиняваме отново, доста често дори смятам, че жената, която е взела решение да остане необвързана носи в себе си нещо героично, тъй като е имала смелостта да вземе решение да прекрати категорично неудовлетворяваща връзка. Някъде, някога, някой беше казал: "По-добре ужасен край, от колкото ужас без край", все пак колкото и да е болезнено да преглътнеш разочарованието и провала, все пак си даваш почивка на душата и възможноста да се отърсиш от болката, която си позволил да изживееш. В началото винаги е трудно, направо изглежда непреодолимо, но важното е, че крачката е направена.

    За една жена е изключително трудно да преодолее раздялата, независимо коя от двете страни е взела решение за това. Пътя на оздравяването е труден и дълъг, струва ти се, че ще трае вечно, а след като успееш да се справиш с този период от живота си и изтърпиш всеки един етап стоически, в последствие дори ти се  струва трудно да си спомниш конкретните моменти на болка и се гордееш с взетото решение. Това състояние е фаза, през която всяка от нас е минавала поне веднъж в живота си, аз лично не познавам момиче или жена, независимо от възрастта, която да не е страдала от тази болест. Освен това знам особено добре, колко важно в такива моменти е да намериш отговори на въпросите, които се блъскат в главата ти, колко е важно да откриеш място или някой, който да има същите симптоми или да знае идеално твоите и да те поведе по пътя на съзряването. Изключително ценно е да усетиш, че те разбират и вникват без да те съдят в ситуацията, в която се намираш, показват ти, че не си сама в този труден момент и те убедят че изход има, винаги има. Прекрасно е, ако намериш помощ от някъде или някого, който да ти покаже как да се справиш, от къде да минеш, от какво да се пазиш и как да постигнеш победа над емоциите си. А ако има начин да получиш подкрепа и все пак да останеш анонимна, без да се налага да изливаш чувствата си пред конкретна личност, понякога е най-добрият вариант.

  Аз не бих могла да демонстрирам такова самочувствие и да убедя себе си или някого, че знам точния път, че мога да кажа рецептата или да издам алгоритъма, но имам опита от себе си, книгите и наблюденията върху другите и съм успявала да излизам от това положение не еднократно. Бих искала да споделя с вас това, което смятам, че би било полезно и ако не помогне, то със сигурност не би навредило. Ето защо ще открия страница, специално по този въпрос и ще споделя с вас, всичко което ми е станало известно.

С любов P.Yaneva