Този месец съм се отдала на четенето на книги,
винаги го правя по време на отпуска и по този начин
успявам да релаксирам максимално, като отвеждам
съзнанието си в посоки, които ме вдъхновяват, ентусиазират, зареждат и мотивират. Последната книга, която прочетох беше " 50 нюанса сиво" от Е.Л.Джеймс. Все още мислите ми са оплетени в сюжета и с нетърпение очаквам да започна четенето на втората книга от трилогията, която си закупих днес.
В тази книга са описани всички скрити женски страсти ипотребности, без изключение. Четейки я разбрах и открих в себе си неизвестни за мен усещания, потребности, които не бях затвърдила и отговори на въпроси, които пропусках да си задвам. Най-важното което разбрах е, че само една жена знае истински и до минимална подробност, от какво има нужда една жена. Елементарно, но истина и сякаш някакси тъжно и немотивиращо. Освен огромната доза качествен секс, която е изпълнила съдържанието на книгата, привличането ми към нея основно се дължи на факта, че главната мъжка фигура, представляваща трудна за разбиране и приемане личност е в същото време прототип на идеалния мъж - неразгадаем, предизвикателен, неустоим, загадъчно тъжен и меланхоличен, в същото време отдаден и отговорен, омагьосващ и пристрастяващ, хладен и изпепеляващ, самоуверен, реализиран, вдъхновяващ и напълно достатъчен за да забравиш света около себе си.
По принцип не чета никога романи на любовна тематика, но този ми взе дъха, не вярвам дори все още, че толкова ми промени потребностите. Проблемът е, че отново ги завиши до безкрайност и с това тотално ограничи възможностите ми да постигна успех в обвързването. Защо все повече и повече искаме от живота, а той сякаш е склонен да дава все по-малко и по-малко, май нещо кардинално в съзнанието ни има нужда от ъпгрейд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар