Надали има вече средно интелигентна личност, която да не е чувала или чела материал по темата за позитивното мислене и силата на намерението. Знам, че за поветето хора това звучи като поредната заблуда, поредният маркетингов трик за привличане на потребители към определени услуги или стоки. Да! В това се превърна тази нова философия! За съжаление все се появяват хора, които търсят начини да реализират печалба от всяка новина, събитие или нов интерес на обществото. Но в същност, абстрахирайки се от масовите медии и новоизлюпените автори на "бестселъри" по темата, провъзгласили се за поредните гурута в тази философия и предлагайки да ви преначертаят живота, в същност има голяма доза истина, логика и факти които да доказват този нов метод на самоучение. Аз се интересувам и активно се информирам и опитвам да приложа върху себе си методите, потвърдени от реални анализатори и признати учени и изследователи по темата. Знам, че ако вникнеш и усвоиш методиката, организираш мислите си и възпиташ съзнанието си, ако си позволиш да опиташ и го направиш както трябва ефекта е неизбежен. Никога не съм се опитвала да убеждавам някого, че от тази нова наука има полза, поечето хора са скептици и вярват на това, което виджат сега и не могат да допуснат, че сами биха могли да повлияят на събитията в живота си. Аз също не вярвах, но допуснах да опитам и да проверя със собствените си очи.
Вече пет години чета трудове, книги и експериментирам върху себе си. Няма да ви лъжа, не постигам желаните позитивни ефекти върху себе си постоянно, напротив доста зор виждам при разрешаване на проблемите в реалността. Истината е, че сила на мисълта има, тя ежедневно се проявява в живота ми, но аз не мога да контролирам тази сила. За да съм по конкретна, ще споделя, че не съм усвоила все още този вид самоконтрол, който да може да ме извади от непрекъснатия негативизъм, с който съм свикнала да живея. Много по-лесно ми е да се концентрирам върху негативното, проблемите, неприятните чувства, причинените болки върху съзнанието ми, от колкото да превключа на позитивни мисли. Резултата е неизбежен, при мен се проявява за около две седмици, след като съм настроила съзнанието и емоциите си в дадена посока. Имах период, в който никой не можеше да ме настрои негативно, бях одухотворена, преизпълнена с трепети и се вълнувах като малко дете за идния ден. Планирах всевъзможни удоволствия, вярвах в бъдещето си, лесно взимах решения и кроях планове. Честно ви казвам, че след точно две седмици, плановете ми започнаха да поемат пътя на реализацията, всяко желание се оформяше в реалността, всяко намерение биваше сътворено. В един момент знаех какво ще се случи утре, знаех как ще протече дадена ситуация, знаех че проблемите не са реални, а просто предизвикателство, което да ми докаже, че имам оръжието с което да се справя с него и пътят винаги беше един и същ - концентрирах се в проблема, представях си изхода, преживявах успеха с емоция и всичко се подреждаше. Случвало се е дори да се съветват с мен хора, за да разберат дали да вземат правилното решение. Беше уникално изживяване.
Проблемът ми е, че в един момент ме затрупаха проблемите и работата и отново се завърнах към онова посредствено състояние, в което никога нищо не може да бъде контролирано в правилната посока. Отдадох се на проблемите, изживявах емоционално негативите, всеки момент си представях негативни ситуаци, при това толкова често, че започнах да изпитвам удоволствие от визуализацията на проблемни моменти, особено с мъжа, с който имах връзка тогава. Тъй като той ми беше основният източник на негативизъм, сякаш се самонаказвах, като си представях ситуации, в които той постъпва по най-ужасния начин с мен. Това се превърна в ежедневие. След две седмици, какво мислите започна да се случва? Ами ситуациите, които визуализирах с него, колкото и невероятни да ми изглеждаха, когато си ги представях, започнаха да се случват. АД! Съсипах се от яд, защото въпреки, че го обвинявах за всичко, знааех, че аз причиних всичко това, поради факта, че не можех да увладея самосъжалението и гнева си. Съсипах си връзката и съсипах и неговото удоволствие. Знам, че вината е почти изцяло моя, но знам и че няма да си го призная.
Следва продължение....
Няма коментари:
Публикуване на коментар