Всяко малко момиче мечтае да открие любовта от първия път. Никога в детските си мечти за срещата с любимия мъж, не си представяме че трябва да минем през няколко връзки, да изпитаме няколко разочарования, да установим и да преглътнем редица несъответствия в характерите и все пак да се налага да взимаме компромисни решения. Винаги си представяме, че той ще се появи някак по предназначение и ще ни очарова веднъж за винаги. Вината за това може би е в детските приказки, в които никога не ни учат на разочарования, никога не ни впускат в размисли, дали принца е най-подходящ, нито че след сватбата ще се превърне в жаба, но връщане назад няма.Там всеки път изборът е единствен и съвършен. С тези наглед невинни, но основополагащи впечатления израстваме и достигаме до зрелостта, която някак не ни предлага тези лесни за избор възможности, а напротив: Първо всички в един момент започват да ни убеждават във факта, че няма идеални мъже и жени, няма съвършенни връзки и няма безкрайна и безгранична любов;Второ вече объркани и раздвоени между гласовете на реалността и гласовете от вътрешните ни детски представи за любовта ни поставят в ситуация, в която предпочитаме или да се дистанцираме от този род отношения, до осъзнаване на действителността или ни подтикват да се впуснем във предлаганите ни възможности и да търсим истината сами за себе си. Кой е верният път - не е известно. Независимо дали препускаме от една връзка в друга, търсейки собствената си фантазия или застанали настрана, само наблюдаваме и отбягваме възможностите от опасенията си да не сгрешим и да пострадаме, и в двата случая в душата на жената стои с изострено внимание потребността от откриване на щастието. Малко са хората които съзнават и се замислят над това, повечето поставят етикети и сочат с пръст дори непознати за тях личности. От стари времена търсещата жена е заклеймявана като ненадеждна, сякаш някой е в душата й и знае причините за нейното поведение. Поглеждайки от вътре, вслушвайки се в мислите й се открива едно момиче, което се надява да докаже, че приказките съществуват и за нея. С какво по различна е от пасивната и прекомерно предпазлива жена, която се страхува да не допусне разочарование, с какво по достойна е едната от другата?
.jpg)
Следващият огромен интервал в годините на съзряване е липсата на каквато и да е подготовка за сексуалните ни усещания, познания и потребности. Предполагам 90% от момичетата откриват самостоятелно, абсолютно случайно и благодарение на киното и книгите факта, че притежават необходимостта да задоволят психическата и физическата нужда от страст, копнеж и секс. Сексът в същност е основно психологическа потребност, поне за по-голямата част от психически здравите жени. Това не е новина, но много голяма част от мъжете не го осъзнават и някак не желаят да го разберат. Жената изживява интимността чрез съзнанието и подсъзнанието си, за нея секса е винаги по-продължителен, защото той започва много преди да се състои реалния физически контакт и приключва дълго след неговия физически край. Жената изживява всичко във фантазиите си и от там диктува върху физическите си усещания. Сексът за нея трябва да бъде стимулиран с множество невербални и нефизически действия, които мъжете трудно разбират и още по-трудно успяват да възпроизведат, а те са ключа към сърцето й за винаги.
За разминаването между мъжкото и женското поведение, техните потребности, знаци и комуникация, усещания и реакции, се говори изключително често и сякаш все по-вече се убеждавам, че Вселената си е направила шега с нас или сме плод на някакъв грандиозен експеримент, в който целта е да сеобъркваме един друг повече от колкото да постигнем хармония. Сякаш в последите десетилетия този експеримент започва да дава резултати - все повече се изолираме един от друг и все повече свикваме да живеем по единично.
Неслучайно социалните мрежи през последно време са с толкова висок рейтинг, не случайно комуникациите се развиват с такава скорост - това е резултат от природната ни необходимост да се събираме, защото не е естествено да живеем в изолация. Обществото търси вътрешно изцеление, нуждата от репродукция надделява. Но пък в крайна сметка що за живот е това - да живееш за да се размножаваш?
Все още не мога ди си обясня какво толкова сложно има да вникнем в съзнанието на другия и да се опитаме да се разгадаем взаимно. Защо все някой се противопоставя, защо все някой трябва да надделява над другия, каква е тази борба за надмощие и защо е необходимо да притежаваш някого? Проблемът е във войната, онази тихата война която водим, войната с всичките й принадлежащи средства - оръжия, дипломатичност, стратегии, заговори, временно примирие, предателства, шпионаж и т.н. Въпросът е за какво я водим? На края всички сме губещи!
.jpg)
Всяка жена желае да бъде обичана и да дарява любов, то е закодирано в гените й. Всяка жена иска да обвърже съдбата си с тази на мъж, който да споделя потребностите, фантазиите, плановете, мислите и потребностите й - това е човешка потребност. Няма щастлива жена, която да изпитва липса на любов и съпричастност, нежност и подкрепа, грижа и внимание, копнеж и страст, но колко от обвързаните жени в същност ги получават? Тогава какъв е смисъла на обвързването, ако пак се чувстваш лишена от всичко онова което те прави изпълнена?
Няма коментари:
Публикуване на коментар